Pieces of heaven

I have this interesting and totally stupid habit of not getting useful information on history, sights and good restaurants before setting off to a new place. I hardly ever actually look at images of my destination – instead I like to just travel and be all surprised by where I arrive.

I then take my time to explore and experience that new place, wandering up and down the streets, taking photos, trying food and buying something like a small bracelet or a postcard to remind me of my journey.

And I love this! I love going somewhere with no expectation, unprepared and bare like a blank page ready to get filled with memoirs and impressions. That’s what happened when I set off to Cinque Terre – five small villages, located on the cliffs of the Italian Riviera; north of Florence, in the Liguria region and west of La Spezia. These here are five small pieces of heaven dropped on the shore which overlooks the Ligurian sea. All the five villages, the coastline and the surrounding hillsides are part of the Cinque Terre National Park and UNESCO World Heritage Site.

And how could they not be? This little nook here in Italy provides the eye with pure pleasure as you are looking at those magnificent panoramic views from the tops of the hills, which you reach by a walking trail that is called Sentiero Azzurro and connects the villages. Furthermore, all the tiny streets are packed with tiny colorful houses with tiny gardens, tiny balconies and tiny windows overflowing with blooming flowers. And then you turn around and see kids rushing before your feet, playing soccer. When you look to the side, you see old ladies at the windowpane giving a glimpse into the tourists.

After a moment of mindblowing absorption of the magical atmosphere you finally succeed to realize that you are still on planet Earth and you continue to walk down the street and there you meet this Italian host in front of a restaurant, who is kindly asking you to come in and die from overdosing with pleasure in the form of tasty food and aged wine. Just a second after that your eyes catch a glimmer and when you look forward – the sea! Endless, deep blue colored it is calling on you. Although it’s stormy and angry, the beauty your eye drowns in is way more powerful.

Manarola, Vernazza, Monterosso al Mare, Riomaggiore and Cornilia – even the names of the villages sound like poetry! This is a place where I would gladly move to live – away from the noisy, the busy everyday life and the stress big cities bring. This is where you feel at peace, and you feel alone like you are at the end of the world but this loneliness has no disturbance to offer. Cinque Terre got me from the moment I stepped off the train and put my eyes on the landscape. If I ever fell in love from the first sight, it was the instant when I saw that fairie corner of the world.

Имам си аз един интересен глупавичък навик – да не си набавям информация относно историята, забележителностите и добрите ресторанти на мястото, към което съм тръгнала на пътешествие. Даже не разглеждам и снимки, преди да тръгна – вместо това се оставям да бъда напълно изненадана от крайната точка, на която пристигам.

След това си давам време да изследвам и да „опитвам” това ново място, разхождайки се нагоре – надолу из улиците, щракам с фотоапарата на воля, купувам си храна и по някоя малка гривничка или пощенска картичка за спомен.

И обожавам това! Обожавам да пътувам без очаквания, неподготвена и „бяла” като празна страница от тетрадката ми, готова да бъде запълнена с мемоари и впечатления. Това ми се случи, когато отпътувах за Cinque Terre – пет малки селца, разположени на стръмните брегове на Италианската Ривиера; северно от Флоренция, в региона Лигурия и западно от Ла Специя. Тези пет малки късчета от рая са пуснати право върху скалите, които гледат над Лигурийско море. Те, заедно с обграждащите ги хълмове и цялата брегова линия, са част от Националния парк Cinque Terre, както и част от световното наследство на ЮНЕСКО.

И може ли да не са? Това мъничко кътче тук в Италия предоставя на окото чиста доза удоволствие с великолепните си панорамни гледки от върховете на хълмовете, до които се стига по екопътеката Sentiero Azzurro (“Синята пътека”), която свързва селцата. Още повече, всичките тесни улички са претъпкани с малки къщички с малки градинки и прозорчета, отрупани с цветя. Щуреещи дечица тичат след топката в разгорещена игра на футбол, а като се огледаш, виждаш възрастни дами, накацали по балкончетата и вперили изучаващщи погледи в туристите.

След момент на тотално поглъщане на магичната атмосфера успяваш да разбереш, че все още се намираш на планетата Земя, и продължаваш да вървиш надолу по улицата, където срещаш този домакин пред ресторанта. Той учтиво те кани да влезеш и да предозираш от удоволствие под формата на вкусна храна и отлежало вино. Само секунда след това долавяш проблясък с периферното си зрение, обръщаш глава и…морето! Безкрайно, оцветено в тъмно синьо, те зове. Въпреки че е бурно и разгневено, потъваш в красотата му.

Манарола, Вернаца, Монтероссо (на морето!), Риомаджоре и Корнилия – даже имената на селата звучат толкова поетично! Това е местенце, където с удоволствие бих се преместила да живея – далеч от шумното и натоварено ежедневие и стреса, който носи големия град. Тук се чувстваш в мир със себе си, чувстваш се сам като на края на света, но тази самота съвсем не е смущаваща. Cinque Terre ме спечели още от мига, в който слязох от влака и зърнах пейзажа наоколо. Ако мога да кажа, че някога съм се влюбвала от пръв поглед, то това е бил първия момент, в който стъпих на това вълшебно ъгълче на света.

#travel #italy #5terre #colors #blogger #trip #adventure #paradise #heaven