Now you see me

It’s been quite an interesting period of my life. Let’s say quite an adventurous one. Here I am – back again after a pause that I took from myself. It feels good to be back home, to come back to me after a session of “lessons learned”. I know I have been away for quite a while, for which I would like to say sorry to my readers (if there are any left).

I met lots of new people during the last few months. Neither can I say I knew them all, nor that they all knew me. But the best part of experiencing new relationships is getting to know YOURSELF.

When in a new environment, one has the chance to peel new layers off their soul and character: forced by the need to communicate in a different way with different people, one does change and discover more capabilities of the Self. Receiving information by others causes the need to give a feedback, therefore the need to know how to answer. And in order to know how to answer, one must know both themselves and the person they are communicating with.

It happened that an unknown woman, one who has never ever seen me asked me a question, whose answered surprised me, because it made me realize I was not fully informed about my own self.

This lady, who was interested in my art, called me on the phone one hot afternoon this September. She wanted to know more about me and my art so, having observed my artworks, she asked: “Miss, I would like to know if all those works of yours are your auto portraits?”

“No.” Then right after that moment I knew that answer was “yes”.

So far I have painted only one self portrait. But it never made it to audience. And this woman, a total stranger knew more about me without ever having seen me. But she had seen my art.

If you ever seek to meet an artist’s true self, look closely at the art itself. It says more than words ever do. If you ever seek to meet me, look closely into my art.

NOW YOU SEE ME.

♥ ♥ ♥

Да кажем, че се намирам в доста интересен период от живота си. По-скоро доста приключенски. Ето ме отново – след кратка пауза, която взех от себе си. Да, да, доста време ме нямаше, но имах много натоварен график, за което бих искала да се извиня на читателите си (ако са останали такива).

Срещнах много нови хора през последните няколко месеца. Нито мога да кажа, че ги опознах, нито че и те го направиха. Но най-добрата част от влизането в нови взаимоотношения е да опознеш СЕБЕ СИ.

Когато човек попадне в нова среда, има шанса да разгърне нови хоризонти от своите душа и характер: принуден от необходимостта да общува по различен начин с различни хора, той се променя и открива повече способности в себе си. Получаването на информация от други предизвиква нуждата да се даде обратна връзка, поради което трябва да знаем как да отговорим. И за да го направим, трябва да познаваме както себе си, така и другия, с когото общуваме.

Един топъл септемврийски следобяд непозната жена, която никога не ме е виждала, ми зададе въпрос, чийто отговор ме изненада, защото ме накара да осъзная, че не съм напълно информирана за самата себе си.

Тази дама, която се интересуваше от моето изкуство, ми се обади по телефона, докато чаках да кипне кафето. Тя искаше да знае повече за мен и моето изкуство, с което се беше запознала, преди да се свърже с мен. Та тя ме попита: “Госпожице, бих искала да знам дали всички тези Ваши произведения са автопортрети?”

“Не.” Веднага след този момент осъзнах, че отговорът е “да”.

Досега съм си правила само един автопортрет. Но той никога не стигна до публиката. И тази жена, един напълно непознат човек, знаеше повече за мен, без никога да ме е виждала. Но пък познаваше моето изкуство.

Ако някога сте се стремите да опознаете някой художник, вгледайте се внимателно в изкуството му. То казва повече отколкото биха могли всички думи. Ако някога искате да се запознаете с мен, вгледайте се внимателно в моето изкуство.

СЕГА МЕ ВИЖДАТЕ.

Love, vanillaguard

#art #eye #blackwhite #expression #graphics #pencilart