Life happens

I’m drinking a glass of dark Bordeaux colored wine while I am writing at a late hour of the night, and I am comfortably seated on my sofa in my apartment. In Florence. It happened occasionally. Yes, I mean it – I did not plan to stay in Italy when I arrived. It’s just the love we have for one another that made me jump into the sea of the unknown, and it occurred that I could swim.

As a matter of fact, I never really understood the people who moved houses after a lovely vacation somewhere else than home just because they fell in love with place they visited. I mean, it wouldn’t be so easy to leave what you have established so far behind, would it? But on the other hand, I also used to find people, who never moved weird – you know how at a certain point of your life the place you belong to becomes so familiar, and you need to get lost for a while in order to rediscover it? Well, there actually are people who don’t feel this rush. And then, there are those who literally fly off to Puerto Rico just because they like sandy beaches and salsa music. I totally get you now, pals. All of you!

It is only now that I moved to wander out there in the world that I come to understand both the people who never settle down and the people who never leave. That was a little bit confusing, wasn’t it? Ok, let me explain now: I am neither an itinerant, nor a homebody. I am both. I am an antevasin. I am “one who lives at the border”.

If you happen to wonder what this word means, it’s that: “one who lives at the border”. I discovered this word in Elizabeth Gilbert’s book “Eat, pray, love” (which I strongly recommend you read, even if you have been fooled by the movie). So, the thing is: the main character – Elizabeth – takes off to India to find God and meanwhile she finds herself (which is equal to the first), and she comes across a word in Sanskrit that perfectly suits her personality: antevasin – a wanderer on the “ever-shifting border of the new” (seriously now, go read that book!).

With that said, I have to admit I felt a twinge of envy for this writer – I would also love to discover this word by myself while meditating in India, but instead I am just… reading in Italy. Nevermind, thanks to Gilbert I have come to fall upon the perfect description of my dichotomous nature (as incredibly many, many others did – shows my research of “antevasin” on the Internet).

So, to sum up: I am both a traveler and a stay-at-home type of a girl (strangely the dictionary tells me that a “stay-at-home” person, one not given to wandering or travel is called a GROWNUP – oh, there it is, fellas). I like both going away and coming back. I like to never stop moving and to take a couple of days to rest. I like the journey and the destination, because I never know where I will arrive.

It has been a year since I got on the bus and started this adventure. I have changed a lot and there are even more changes to come. I moved house, I cut my hair off (after long 15 years during which I used to say to myself I would never do this), then went all blonde and started wearing palazzo pants. Thus I brought myself into a journey of changes that I admire and absorb just like the earth swallows raindrops in a hot summer.

I am still the same person I was a year ago, and I am not. I now totally perceive and outspread my antevasin soul and live by the maxim that the only constant thing in life is change .I love change. It’s always welcomed in my temple by my irresistible urge to explore life in its true colors. So I will keep wandering between parallel worlds; I will keep being me and changing myself, I will “be a demon and be a god, both true”. I will keep living at the border because I want it all – one side is not enough, I need to know both sides of the coin. I need to be complete. I need to be all of me.

As far as you, guys, are concerned, I would advise you to go out searching for all your “yous” as soon as possible – before you become a grownup. And enjoyit!

♥ ♥ ♥

Наслаждавам се на чаша вино, оцветено в тъмно бордо, в късен час на нощта, докато съм удобно поседнала на дивана в апартамента си. Във Флоренция. Стана случайно. Така е, уверявам ви – не планирах да оставам в Италия, когато пристигнах. Просто любовта, която споделяме с тази красива страна, ме накара да скоча в морето на непознатото и се оказа, че мога да плувам.

В интерес на истината, никога не съм разбирала хората, които се местят след приятна ваканция на дадено място само защото са се влюбили в него. Сериозно, не би било толкова лесно да изоставиш всичко, което си постигнал зад гърба си, нали? Но от друга страна, мислех за странни и хората, които никога не се помръдват от мястото си – нали знаете как то, в даден момент от живота, ви става толкова познато, че ви се иска да се изгубите за малко, за да го преоткриете отново? Е, да – има хора, които не изпитват такива терзания… А пък има и такива, които отпрашват за Пуерто Рико само защото обожават екзотични плажове и салса. Съвсем ясно ви разбирам, приятелчета. Всички вас!

Едва сега, когато излязох да скитам по света, успях да разбера и хората, които никога не се установяват на едно място, и онези, които никога не си тръгват. Това е малко объркващо? Нека да обясня. Аз не съм нито скитница, нито пък домошарка. Аз съм и двете. Аз съм антевасин. Аз съм „човек, който живее на границата”.

Ако се чудите какво означава онази дума, ето това е значението: „човек, който живее на границата”. Открих тази дума в книгата на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай” (която силно ви препоръчвам да прочетете дори ако сте били заблудени от филма). И така, ето сюжета накратко: Елизабет – главната героиня – заминава за Индия, за да намери Бог и междувременно открива себе си (което е равно на първото), а после открива и една дума на санскрит, която чудесно пасва на нейната личност – антевасин, скитник на вечно менящата се граница на новото (сериозно, хора, прочетете тази книга!).

След като ви споделих тази информация, трябва да кажа съвсем честно, че завиждам на писателката – и на мен ми се иска да бях открила тази дума докато медитирам в Индия, но, вместо това, я открих докато… чета в Италия. Както и да е, благодарение на Гилбърт намерих перфектното описание на моята дихотомична природа (както са направили и много, много други според краткото ми проучване в интернет за думата „антевасин”).

Да обощим накратко, аз съм едновременно пътничка и момиче, което обича – да –си – стои – вкъщи (странно, но английският речник ми казва, че определението за човек, който обича да си стои вкъщи е „възрастен човек” – хм, ето какво било). Хем ми харесва да пътувам, хем да се връщам. Обичам никога да не спирам да се движа и да си почивам усърдно от време на време. Обичам пътуването и дестинацията, защото никога не знам къде ще пристигна.

Мина година, откакто се качих в автобуса и започнах това приключение. Доста се промених, а и предстоят още повече промени. Преместих се, отразях си косата (след цели 15 години, в които си казвах, че никога не бих го направила), после я боядисах в русо и започнах да нося палацо панталони. Така се гмурнах в едно пътуване от промени, които обожавам и абсорбирам така, както сухата земя поглъща капките дъжд в горещо лято.

Все още съм същия човек, който бях преди година, но не съвсем. Сега напълно приемам и разгръщам душата си – антевасин, и живея според максимата, че единственото постоянно нещо в живота е промяната. Аз обичам промяната. Винаги е добре дошла в моя храм, заради непреодолимото ми желание да откривам живота във всичките му цветове. Така че, ще продължа да се лутам из паралелни светове; ще продължа да бъда същата и да се променям; ще бъда „демон и бог, съвсем истински”. Ще продължа да живея на границата, защото искам всичко – едната не ми е достатъчна, трябва да познавам и двете страни на монетата. Искам да бъда цяла.

Доколкото това засяга вас, скъпи ми читатели, бих ви посъветвала да започнете да търсите своята цялост колкото се може по-скоро – преди да пораснете. И се наслаждавайте на пътуването!

#life #florence #blooger #inspiraton #antevasin