Sofia Fashion Week: Opening night

(Преди употреба прочетете статията)

Днес е един прекрасен слънчев ден – първият на пролетта! Грее слънчице, температурите позволяват да излезеш без зимния си балтон, чуват се птичи песни в клоните на вече напъпилите дървета.. Само че аз се наслаждавам на всичко това през прозореца си, докато пийвам ароматно кафе и пиша първия си пост за модното събитие на годината в България – Sofia Fashion Week Spring/Summer 2017.

Имам чувството, че се събудих с целия материал за писане в главата си – ранното утро влияе добре, не го пропускайте. Толкова впечатления събрах снощи – 20.03 – вечерта на откриването на модната седмица в София, че даже сънувах шоуто пак и пак, и пак… За да бъда абсолютно честна, си признавам, че това е изобщо първото подобно модно събитие, на което присъствам, та може би затова толкова се впечатлих, че…НЕ беше онова, което очаквах.

Започвам статията си с малко продуктово позициониране, за което ми се иска и да ми плащаха, но уви. Събитието се проведе в зала “Ефе” на софийския всеизвестен хотел “Маринела”, който заедно с Code Fashion TV организира тази феста на модата. Първата вечер – 20 март – беше вечерта на българските модни къщи и на студентите по мода от български висши учебни заведения. Шоуто откриха 100 Кила (бейби!) и 100 Гайди, а водещи бяха Боряна Баташова и Теодор Тодоров. На дефилето първи се появиха моделите на Жени Живкова (Jeni Style), за които не мога да кажа нищо хубаво, затова предпочитам да задържа мнението си за себе си. Следват още 9 марки, но, за да не се разтягам толкова (и да не бъда скучен хейтър), ще спомена само тези модни къщи, които с радост бих похвалила: Desizo Monni, Bogomil и AMARINE. Комплименти!

Приятно се изненадах, когато видях мъжкото облекло на подиума – от костюмите, издържани в италиански стил на Monni, до облеклото на Bogomil в по-съвременно разчупен и спортен дух. Bravo! Адмирации за творческите директори на двата бранда, изключително ми харесаха детайлно подчертаните ръкави и наслояването в моделите на Bogomil и неговата интерпретация на класическия костюм. Който пък присъстваше в колекцията на Monni в екзотични източни цветове и щампи. Тук имаше и бомбър якета и странични кантове на панталона – отличен шест за марката, update-ват се! Не мога да пропусна мокасините в тази колекция – с огромно удоволствие бих ги носила, нищо, че съм жена!

Бях се обезкуражила, че дамската мода ще ми хареса – за щастие попаднах на AMARINE, които за първи път участват в събитието. Създателката и творчески директор Моника Маринова внесе европейска свежест на дефилето и окончателно ме накара да не съжалявам, че отделих значителна част от времето си, за да се полюбувам на българските дизайнери. Колекцията напомня тематично будоар и аз я свъразах с интимност, ефирност и щипка котюр. Дантелите, тюлът и детайлните апликации грабват вниманието и определено се отличават. Бляскава работа, зад която се вижда, че стоят много труд и мисъл.

AMARINE се позиционират в Лондон, което обяснява визията и качеството на колекцията. Не умаловажавам българската мода, но ми е тъжно, че малко компании следят развитието на бранша в световен мащаб и могат да бъдат конкурентноспособни.

И все пак, надеждата умира последна: част от произведенията на Варненски свободен университет ми допаднаха, а всички дрехи, с които се похвалиха студентите от Нов български университет, достойно си заслужиха аплодисментите! Любопитно-журналистически очаквам развитието на тези млади дизайнери. Попътен вятър, талантливи хора!

Всичко, описано по-горе, се случи в атмосферата на много блясък от фотографксите светкавици и малко аплодисменти (?!). Залата беше със същия дресинг (декор), както и на предишните издания на SFW. Разбира се, за подобно събитие е нужен тлъст бюджет, но и малко нови идеи, че да не повтаряме вече все същата история. Друг факт, който ме учуди, е липсата на фотографско внимание върху минаващите по новопостроената Sofia Fashion Street пред самата зала. Фокусът на фотоапаратите беше насочен единствено към желаещите да се снимат пред ей тази стена:

Така. Ами, съществува един термин – street style – който, извън България, е много широко разпространен и обозначава публиката, която не е официално веща в създаването на модата, но пък е нейн консуматор. И тази публика получава също толкова голямо внимание, колкото самите облекла на подиума. А извън него снощи видях завидно смели и добри решения на различни хора, които не познавам – но да знаете, че бяхте много готини (шестото ми чувство казва, че сигурно сте блогъри).

В заключение мога да кажа, че резултатите винаги могат да бъдат по-добри. Иска ми се случващото се в модните среди в България да достига нови върхове и да бъде познато и зад граница, за което работят доста от брандовете, съществуващи на българска земя, но някакси ми се струва, че не всички дизайнери са мотивирани да мислят разчупено и да излизат от зоната си на комфорт. Някои може би ще си кажат: “Какво пък разбира тази студентка от бизнес и мода?!” Това, което аз предлагам от позицията си на блогър и страничен наблюдател, е една обективна гледна точка (преди употреба прочетете статията).

Едновременно съм и създател, и консуматор на “модни продукти”, та ми се иска активно да подпомагам тази сфера тук, вкъщи, в България. Иска ми се на модата да се гледа и като на изкуство, не само като на бизнес. Иска ми се да се дава път на младите таланти, а не вечно да гледаме по дефилетата абитуриентски рокли и костюмчета за офиса (или кухнята). Чакам с нетърпение и останалите вечери на Sofia Fashion Week.

#vanillascratchpad

Видео материал от събититето може да намерите тук.

Извинявам се на читателите си за качеството на снимките, но разполагахме само с няколко супер-дупер “модерни” мобилни апарата.

#fashion #streetstyle #fashionblogger #sofia #sfw #sofiafashionweek