You said you were a blogger?

It has been long three years and four months since I started blogging. How do three years sound? Unbelievable. I have been an amateur in blogging ever since and I don’t really mind it. I am also an amateur in life in general – I never pretend I am sharp as a tack and an expert at everything, on the contrary – I still have a lot to learn. Like, for example that when it is raining outside, one should get an umbrella. Yes, I am that kind of smart.

So, here lies the story of my blog’s birth: once upon a time, in 2002, blogs started showing up almost everywhere (although they were invented long ago – in 1978, yes, – I have checked it out carefully) and I started dreaming of creating my very own one. I had plans to take fancy photos and post them up on the Internet, and get many followers, and become famous. And then in 2014, when I started, it turned out that I had a lot more to share than just some sweet photos of my sweet (or not, you decide for yourselves) clothes. And from then on, I gave up on the idea of publishing simple and superficial articles that you have probably read somewhere else, and instead I decided to share bits of my soul; as to do so I went on to write about art, travel, philosophy, fashion and all that I share with you, my beloved readers, is nothing more than my own outlook on life.

At the age of 22 I am more grown up than I am supposed to be, and I love it. Life made sure to teach me lessons at an early age so that today I stand where I am, loving my place and myself more than everything else. You’ll ask what all of this has to do with blogging – and I’ll tell: I feel the urgent need to share because I believe I have quite a something to tell you.

This is the reason why I couldn’t help but take my blog to a further level. I didn’t feel I was doing it right writing just about fashion on a very superficial extent, so I endeavor to put bits of my knowledge and experience in every post that I write. I keep it simple, so you don’t get bored, but I think I do succeed in saying a lot in just a few words. I also keep it casual – I am probably not the best teacher for fashion, art or life, but I gladly share my experience with you. So this is why I don’t just write about my way of dressing, my way of painting or travelling, but I write on how I feel about those things, what they have thought me so far and how I am using this experience. Hopefully, it would be of good use to you, too.

I still do not work with any brands and I do not get paid, but I do it all because of passion. At the end, it’s all about operating from the heart, and this I call passion.

Regards,

#vanillaguard

♥ ♥ ♥

Изминаха три години и четири месеца, откакто започнах да пиша блога си. Как ви звучат три години? Невероятно. Оттогава съм си аматьор в блог-ването и съвсем нямам нищо против. Аз също така съм аматьор и в живота като цяло – никога не се преструвам, че съм супер гений и експерт по всичко, напротив – все още имам много да науча, като например когато вали вън, трябва да си взема чадър. Да, толкова съм умна.

И така, тук се крие историята на сътворението на моя блог: веднъж през 2002 г. блоговете започнали да се появяват почти навсякъде (въпреки че те са били изобретени отдавна – през 1978 г., да, – внимателно го проверих) и аз започнах да мечтая за мой собствен блог. Имах планове да си правя невъобразимо яки снимки и да ги публикувам в интернет, да имам много последователи и да стана известна. И тогава през 2014 г., когато започнах, се оказа, че имам много повече да споделям, отколкото само някои сладки снимки на моите сладки (или не, вие решавате за себе си) дрешки. И оттогава нататък се отказах от идеята да публикувам прости и повърхностни статии, които вероятно сте чели някъде другаде, и вместо това реших да споделям части от душата си; за да направя това, аз продължих да пиша за изкуство, пътуване, философия, мода и всичко, което споделям с вас, мои скъпи читатели, не е нищо повече от моя собствен поглед върху живота.

На 22 години съм по-пораснала отколкото би трябвало да съм и обожавам това. Животът се погрижи да ме научи на някои уроци от ранна възраст, така че днес стоя на мястото, където съм, и обичам мястото си в света и себе си повече от всичко останало. Ще попитате какво общо има това с блога ми – и ще ви кажа: чувствам спешната необходимост да споделям, защото вярвам, че имам нещо да ви разкажа.

Това е причината, поради която не можах да се сдръжа и реших да направя блога си по-обширен. Не чувствах, че постъпвам правилно, пишейки само за мода в много повърхностна степен, затова се стремя да слагам по малко от моите знания и опит във всеки пост, който пиша. Оставам статиите простички, така че да не се отегчавате, но мисля, че успявам да кажа много само с няколко думи. Старая се и стилът ми да е небрежен – вероятно не съм най-добрият учител за мода, изкуство или живот, но с радост споделям опита си с вас. Затова не само пиша за начина си на обличане, начина ми на рисуване или пътуване, но пиша как се чувствам за тези неща, на какво ме научиха досега и как използвам този опит. Надявам се, че ще бъде от полза и за вас.

Аз все още не работя с никакви марки и не получавам заплащане, но правя всичко заради страстта си към модата, изкуството, живота. В края на краищата, всичко, което правим, трябва да се върши от сърце, а това аз наричам страст.

Поздрави,

#vanillaguard

#urban #blog #fashion #blogger #outlook #ootd #blackwhite